Изложба с авторски картини на Никола Гюзелев - Гласът, който вае. Живот в изкуството
По случай 10-годишнината от гибелта на огромния български оперен актьор и художник М° Никола Гюзелев, Фондация Никола Гюзелев, Биенале Артемидия Рим, дружно с Галерия Средец и с поддръжката на Министерство на културата на България показват неговата авторска галерия с разкриване на 3 декември 2024 година, вторник от 18ч.
Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова.
Освен интернационално приет оперен артист, той бе и отличен художник: изложбата събира някои от най-интензивните му картини, представяйки на публиката неговия по-малко прочут огромен гений като научен художник.
Изложбата ще остане отворена до 13 декември т.г. в Галерия Средец, в София бул. Стамболийски, 17
Живот, отдаден на изкуството – по този начин в резюме и тъкмо може да бъде показана персоналната живописна галерия на световноизвестния оперен артист Никола Гюзелев, който е бил и научен художник. Рисунката и живописта са още един гений на огромния художник, който през цялата му професионална кариера му дава опция майсторски да показва страсти и характери, провокиращи фината му сензитивност.
Настоящата галерия на художника показва негови произведения от разнообразни интервали от креативната му кариера и обрисува израза на четката и цвета, посредством които Никола Гюзелев реализира мощен и прочувствен контакт с публиката, както на сцената, по този начин и в изложбената зала. Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова.
Изложбата ще бъде открита на 3 декември 2024г. в Галерия Средец на Министерство на културата и се реализира с помощта на съдействието между Фондация Никола Гюзелев, Биенале Артемидия в Рим, Галерия Средец и е с поддръжката на Министерството на културата на България.
Думи на куратора проф. Аксиния Джурова:
Художникът и артистът още от ранна възраст са съпътствали живота на Никола Гюзелев и са оспорвали мястото кой от двата гения ще надделее. Така, макар че на 16 години той печели конкурс с арията на Иван Сусанин, записва и приключва Художествената академия (1960). Състудентите му обаче си спомнят по какъв начин студиото на неговия професор Панайот Панайотов и коридорите на Академията са били озвучавани от могъщия му бас, напомняйки че „ територията в Академията не е единствено привилегия на формата, цвета и рисунката … и, че на високите равнища има и нещо друго …
… Прекалено заети със личните си упоритости, по този начин и не разбрахме – споделя Светлин Русев – по кое време този добър рисувач и занаятчия на етюдите е минал в измеренията на друга пространствена галактика, в която доста бързо се наложи.
По-късно когато се срещахме по изложбите, нормално закачливо се шегувахме кой какво щеше да прави, в случай че той беше траял да рисува …! “
Днес подбирайки произведения за изложбата, измежду останалите в дома му ранни студентски рисунки – автопортрети, портрети на близки хора, маслени живописни етюди, носещи непринудеността на първото усещане, само че и сръчността и вродения гений на Никола Гюзелев и аз си зададох същия въпрос за мястото, което би заел, в случай че бе поел пътя на художника в актуалното изкуство.
Този въпрос изпъква пред мен още по-ярко припомняйки си неговите по-късни произведения и автопортрети в разнообразни функции, които имах опцията да видя в някои от шармантните вечери, прекарани на вилата му в Бояна, и които за жалост не са част от тази, бих я нарекла, интимна галерия от рисунки и платна, непокътнати в софийския му дом.
Никола Гюзелев наред с Христо Явашев – Кристо са определяни като „ две от най-големите очаквания на Художествената академия “ при завършването им. И в част от най-ранните рисунки от 1955 година и в по-късните портрети и автопортрети, показани в изложбата, зад експресивния и прецизен щрих, уловеното психическо положение на портретувания, класическото притежаване на играта на светлината със сянката прозира завладяващата пристрастеност на Никола Гюзелев към живописта, останала до края негова безконечна спътница.
И дръзвам да настоявам, наедно с други, които са го познавали по-добре от мен, че точно тя е съдействала и за безспорното му разпореждане измежду най-големите баси на ХХ век, без да наподобява на тях. Затова може би заслуга има, съгласно негови и на сътрудниците му думи, че той даже „ проучваше, рисуваше и реализираше самичък своя грим “. И освен това.
„ Винаги съм твърдял, че съм актьор, тъй като съм художник, създател. Независимо от средствата, с които си послужвам, аз постоянно употребявам великата концепция на изкуството. Няма ясна граница сред обособените съществувания на изкуството. Когато средствата на едното са изчерпани, другото се притичва на помощ.
Важното е да пресъздадеш персонажа, както ти искаш, да заживееш с него. Лично аз дължа доста на живописта, що се отнася до театралното осъществяване на облика: проследявам тялото си, ръцете си, походката си, гласа си, всички съставни елементи на артистичната игра с окото на художник. Така, като че ли рисувам тъкмо в този миг! “
Изложбата в изложба „ Средец “ потвърждава за следващ път, че гениите в живота на Никола Гюзелев – артиста и художника са съжителствали постоянно в цялостна естетика.
